Закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила.
Правото на убежище в Република България е регламентирано с Конституцията на Република България и Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Конституцията определя правомощията на Президента да предоставя убежище. Съгласно чл. 27, ал. 2 от Конституцията „Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.“
Международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на ЗУБ. Международната закрила включва статут на бежанец и хуманитарен статут,които се предоставят с решение на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ).
Изискванията за предоставяне статут на бежанец са посочени в чл. 8 от ЗУБ. Този вид закрила се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
По реда на чл. 9 от ЗУБ се предоставя хуманитарен статут на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, тежки заплахи срещу живота, или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен, или вътрешен конфликт.
Временна закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там. Временната закрила се предоставя от Министерски съвет с решение на Съвета на Европейския съюз. Срокът й се определя с решението на Съвета на Европейския съюз.
