Българската история има немалко дати, положили основата на нашето национално самочувствие. Но 3-ти март е онзи забележителен връх в историята ни, който препраща „от урва на урва и от век на век“ паметта за българската Свобода. 3-ти март е не само денят, в който се подписва Сан-Стефанският мирен договор и България отново заема мястото си на картата на Европа като държава. 3-ти март е свещената дата, белязала нашето Освобождение, възкресението на един народ, вдигнал се от пепелищата на 5-вековното робство. Актът на Освобождението е бил и винаги ще бъде непреходен извор на национално самочувствие, защото дори и в робските окови, българинът несломимо вярва в изконното си право на свобода и се бори за нея.
Българската свобода не идва даром. Нито пък жертвите са напразни. Жестокото потушаване на Априлското въстание отеква по света. Българският апел за свобода, българският глас е чут. Избухва Руско-Турската война. В тежки битки за свободата на България се сражават руските войни, наред с тях - румънски, финландски, украински, белоруски, полски, литовски воини.
Нечуван героизъм проявява българското опълчение – не само при Шипка, но и в хода на цялата война. Включват се над 35 хиляди опълченци, множество български чети и хайдути. Както посочват наблюдателите тогава – това е цяла една армия, равна на Сюлеймановата.
3-ти март е денят на българската национална памет. На Шипка, в Плевен, на Арабаконак, пред всички паметници на свободата в страната ни днес се прекланяме с признателност пред нашите предци, изнесли на плещите си кръста на националната ни независимост. Отдаваме почит пред паметта на синовете на руския, румънския, финландския, украинския, белоруския, полския, литовски народи, положили костите си за нашата свобода и намерили последен покой на българска земя.
Поклон!
Нека не забравяме, че сме българи и че това ни обединява. Честит национален празник!
Иван Иванов
Председател на Държавната агенция за бежанците
при Министерския съвет