Държавна агенция за бежанците<br>при Министерски съвет Държавна агенция за бежанците
при Министерски съвет
English
За агенцията Устройство Ръководство Контакти
 
Новини
Обществени поръчки - профил на купувача
Конкурси
Статистика и отчети
Бюлетин
Международна дейност
Правна област
Статут на бежанец
Дарения
Интеграционен център
В час
Връзки

Сигнали за корупция

Изпратете сигнал

Антикорупция горещ тел.

02/ 80 80 908

Обратна връзка

Контактна форма
02/ 80 80 926

    Бюлетин

    Ролята на ДАБ за изпълнение на Стокхолмската програма в областта на убежището.

    На 26 октомври 2010 г. се проведе конференция на тема „Стокхолмската програма и развитието на Общата Европейска система за убежище”, организирана от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет в сътрудничество с представителството на ВКБООН в България и Българския съвет за бежанци и мигранти.

    Наред с представителите на българските правителствени и неправителствени организации, официални гости на събитието бяха Н. Пр. посланикът на Испания, г-н Хорхе Фуентес Монсонис-Вилайонга, Н.Пр. посланикът на Унгария, г-ца Юдит Ланг, Първи секретар на посолството на Белгия, г-жа Катрин Раймакер и г-н Гордън Свенсон, Почетен консул на посолството на Швеция.

    На международния форум бяха представени принципите и приоритетите на програмата Стокхолм “Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите” (2010—2014) по въпросите на убежището и дискутирано прилагането им и постигнатото по отношение на общата европейска бежанска политика и по страни.

    През последните години настъпиха много важни развития в областта на международната закрила. Изискването на чл. 63 от Амстердамския договор и заключенията на срещата на върха в Тампере за създаването на обща система на убежище са причина за динамичното развитие на правото на ЕС в областта на убежището и бежанците.

    Началото на общата европейска система за убежище беше поставено в заключенията на Европейския съвет от Тампере през 1999 г. През октомври 2008 г. Европейският съвет прие Европейския пакт за имиграцията и убежището и потвърди ангажимента си да завърши изграждането на общата система до 2012 г.

    По време на първата фаза (1999-2005 г.) целта беше да се хармонизира правната рамка в държавите-членки въз основа на общи минимални стандарти. Положени бяха основите за обща политика в областта на убежището и имиграцията и бяха създадени общи минимални норми, установени от четири законодателни акта на Европейския съюз, свързани с определянето на държавата, отговорна за разглеждането на молбата за убежище, установяването на минимални стандарти за процедурите, условията за приемане на търсещите убежище и за определянето и съдържанието на субсидиарната закрила и статута на бежанец.
    Законодателните инструменти от първата фаза са важно постижение и представляват основата, на която да стъпи втората фаза.
    В рамките на Програмата от Хага и след широки консултации общата европейска системата започна да се развива към своя втори етап, в който нормите на Общността трябва да доведат до обща процедура за убежище и до единен статут, валиден навсякъде в Съюза.

    Понастоящем програмата от Стокхолм – „Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите” е стратегическата основа за реализирането на обща европейска политика на свобода, сигурност и правосъдие през следващите години. Програмата е приета на 10 декември 2009 г. от Европейския съвет. Запазва се целта да се създаде обща система за убежище през 2012 г., като на нуждаещите се от международна закрила да се осигури достъп до гарантирани в правно отношение и ефикасни процедури за предоставяне на убежище. Освен това, за да се поддържа доверието в системите в областта на имиграцията и убежището и тяхната устойчивост, е необходимо да се предотвратява, да се контролира и да се противодейства на незаконната имиграция.
    България стриктно изпълнява задължението си да зачита правото на убежище, включително и принципа на неотблъскване. Дейността на ДАБ е отражение на политическите приоритети на Стокхолмската програма.
    Утвърждаване на гражданските права и на основните права: Предлагане на търсещите закрила достъпно и справедливо производство по предоставянето на статут. Специално внимание към нуждите на уязвимите лица – непридружени малолетни и непълнолетни, лица с физически увреждания, жертви на изтезания, хронично болни, семейства с деца.
    Европа на правото и правосъдието: Приоритет на механизмите за улесняване на достъпа до правосъдие, за да могат хората да упражняват правата си навсякъде в Съюза.
    Достъп до Европа в условията на един глобализиран свят: Достъпът до Европа за бизнесмени, туристи, учащи, учени, работници, хора, нуждаещи се от международна закрила, и други лица, които имат законен интерес да влязат на територията на Съюза, трябва да стане по-ефективен и ефикасен. В това отношение ДАБ предоставя на търсещите закрила възможността да подадат молба за закрила както на границата, така и във вътрешността на страната. Лицата в производство получават право на настаняване в Регистрационно-приемателен център, право на здравно обслужване, средства за прехрана, правна помощ, достъп до обучение по български език и други социални придобивки.
    Европа — отговорност, солидарност и партньорство по въпросите на миграцията и убежището: Разработването на всеобхватна и ориентирана към бъдещето миграционна политика на Съюза, основана на солидарността и отговорността, продължава да бъде основна политическа цел на Съюза. Запазва се целта да се създаде обща система за убежище през 2012 г., като на нуждаещите се от международна закрила трябва да се осигури достъп до гарантирани в правно отношение и ефикасни процедури за предоставяне на убежище. Това е един от приоритетите, в които ДАБ се включва много активно. Експерти на ДАБ участват във всички инициативи и работни групи, които разработват очакваните общи политики в областта на убежището.
    Ролята на Европа в глобализирания свят — външното измерение: Значението на външното измерение на политиката на Съюза в областта на свободата, сигурността и правосъдието определя необходимостта от по-добро интегриране на тези политики в общите политики на Съюза. В това отношение ДАБ разработва програма за включване в европейската схема по презаселване.
    Обучение: За да се развие истинска европейска съдебна култура и култура в областта на правоприлагането, от съществено значение е да се засили обучението по въпроси, свързани със Съюза, и то да стане систематично, достъпно за всички професии, участващи в изграждането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. ДАБ е готова да участва във всички схеми за систематично европейско обучение, което да се предлага на всички органи, работещи в тази област. Така ще се постигне декларираната цел на Съюза и неговите държави-членки до 2015 г. значителен брой специалисти да са участвали в схема за европейско обучение или в програма за обмен с друга държава-членка, която може да бъде част от вече съществуваща схема за обучение.
    Диалог с гражданското общество: Агенцията за бежанците вече няколко години поред организира широки медийни кампании със средства от Европейския бежански фонд за запознаване на обществеността с проблемите на тази най-уязвима група мигранти – лицата, търсещи закрила. Целта е да се привлекат и повече хора като доброволци в дейностите по интеграцията на бежанците и изграждането на мостове между различните култури
    Отговорност, солидарност и партньорство по въпросите на миграцията и убежището: Европейският съвет подчертава, че добре управляваната миграция може да има ценен принос за икономическото развитие и резултати на Съюза в по-дългосрочен план. Тъй като броят на бежанците в България е незначителен, той за момента не може да даде отражение върху развитието на демографските процеси в страната или да има влияние върху пазара на труда. Независимо от това една от основните цели на ДАБ е интегрирането на хората, получили закрила в страната ни. Агенцията за бежанците е първата правителствена организация в Източна и Централна Европа, която започна да развива интеграционни дейности. Интеграционният център за бежанци към ДАБ е първият по рода си в региона.


    ХVІ Годишни тристранни консултации по презаселване, Женева, 6-8 юли 2010 г.
    Женева, 6-8 юли. Държавната агенция за бежанците взе участие в ХVІ Годишни тристранни консултации по презаселване между ВКБООН, правителствата на страните, приемащи бежанци за презаселване, неправителствените и международни организации, участващи в процеса.
    В тазгодишните консултации участваха над 100 представители на правителствени и неправителствени организации от 33 страни от Европа, Азия, Америка, Австралия и Нова Зеландия, ВКБООН, Международната организация по миграция, Европейската комисия, Европейския парламент, Временното бюро за Ирак, Амнести Интернешанъл, Европейския съвет за бежанци и изгнаници, религиозни организации. Българският неправителствен сектор беше представен от г-жа Кина Събева – председател на Българския съвет за бежанци и мигранти.

    Презаселването е едно от трите трайни решения за независимия живот на бежанците, посочени в мандата на ВКБООН. Очертани бяха основните тенденции в предоставянето на убежище и закрила през последните години и специалните нужди от подпомагане на лицата, намиращи се в продължителна ситуация на бежанци /повече от 10 години в лагери или вътрешно разселени/.
    Както всяка година, ВКБООН представи пространен доклад, който съдържа прогноза за нуждите от презаселване през 2011 г.; преглед на постигнатото през 2009 г. и обзор на предизвикателствата и стратегическите направления, развивани през годината на консултациите. През 2009 г. ВКБООН е одобрил 128 558 молби за презаселване /6 % повече от предходната година/, което е най-високият брой за 16-те години, но само 84 657 души са били реално презаселени. 24 страни са приели бежанци за презаселване – най-голям брой от 90-те години на миналия век. Най-много са презаселените от Ирак /36 067/, следвани от Мианмар /30 542/ и Бутан /22 114/. Общо трите страни, източници на бежанци, формират 70 % от броя на приетите лица за презаселване. Трите страни, приели най-много презаселени, са САЩ /62 011/, Австралия /6 720/ и Канада /6 582/. Германия е страната в Европа, приела най-голям брой лица за презаселване /2 064/.
    Според проучванията на ВКБООН през следващите години около 805 500 души ще се нуждаят от презаселване и това налага изграждането на обща система по презаселването, взаимни усилия и насърчаване на доброволното участие в процеса.

    Представители на Европейската комисия и Европейския парламент очертаха очакваните промени в политиката по презаселването на равнище Европейски съюз. Страните ще бъдат насърчавани да приемат повече презаселени, като се разширява обхватът на категориите бежанци, за които се предвижда финансова подкрепа от Европейския бежански фонд. Освен лицата със специални медицински нужди, непридружените малолетни, жените в риск и нуждаещите се от особена форма на закрила, ще се получава и допълнително финансиране при приемането на бежанци от т. нар. Регионални програми за закрила /РПЗ/. Досега РПЗ обхващаха района на Големите езераи Танзания в Африка и новите независими държави Беларус, Украйна и Молдова. Сега са посочени и Кения, Джибути, Египет, Либия, Йемен. Очаква се при презаселване на лица със специални нужди и от РПЗ да нараснат и сумите, получавани за подпомагане на един бежанец – от 4000 евро на 6000 евро през първата и 5000 евро през втората година за страните, които сега се присъединяват към процеса.

    На експертно ниво беше застъпена и темата за взаимодействието между миграцията и презаселването. Обсъди се нуждата от създаване на нови допълнителни стратегии и възможности за достъп на бежанците до законните миграционни потоци, тъй като бежанският поток е част от нелегалният миграционен поток. Това би облекчило натиска върху съществуващите програми за презаселване и ориентирането им към най-нуждаещите се и бежанците от уязвими групи.

    Върховният комисар поздрави България с присъединяването й към страните, проявили желание да споделят международната отговорност в областта на презаселването.

    Иновационна за България технология помага на ДАБ да осигури в реално време дистантен превод от редки езици на търсещите закрила.
    Най-значимата част при процедурата за предоставяне на статут се явява интервюто на търсещия закрила. Съгласно Закона за убежището и бежанците, по време на производството чужденецът има право на преводач или тълковник /чл.29 ал.1 т.7/. В много от случаите търсещите закрила говорят редки езици, а ресурсът на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ по отношение на заклетите преводачите е ограничен.

    Решение на този проблем е проектът на GDISC „Общ фонд преводачи”. Целта на проекта е да подпомогне държавите, които са изправени пред липса на преводачески капацитет в своята страна, чрез увеличаване на броя на езиците, с които разполагат по време на интервютата за предоставяне на убежище. Държави „донори” на преводачи са Германия, Холандия и Обединеното кралство. Те предоставят превод в реално време чрез криптирана видеоконферентна връзка. Капацитет на фонда от преводачи - 124 езика. По данни от мрежата до момента, като най-търсени езици се очертават тези на Африканските племена и източните езици: Тамил, Пенджаби, Бенгали, Сомали, Ефефе /Нигерия/, Тви /Гана/, Непалски, Уйгур /Китай/, Муур /Буркина Фасо/ и Крио /Сиера Леоне/, Кирунди /Бурунди/.

    Проектът се възприема положително в международен и национален мащаб поради очевидните му предимства. Гарантира се достъп до производство на всеки чужденец, потърсил закрила в Република България. Решава проблема с липсата на преводачески капацитет. Намаляват се до минимум не само пътните разходи за командироване на преводач, но и престоя на търсещите закрила, които са подали молби в центровете за задържане на чужденци /в случая СДВНЧ Бусманци/.

    От 2007 г. България е една от най-активните страни „бенефициенти” по проекта. Само за последните три месеца в Държавната агенция за бежанците са ползвани 3 видеоконферентни превода от Тамил. В следващ етап на проекта се планира преводачески екипи да бъдат изпратени на места по страни, сред които е и България.

    По отношение на бъдещо приложение на видеоконферентния превод ДАБ планира да разшири достъпа до общия фонд от преводачи чрез оборудване на териториалните си поделения - РПЦ-с.Баня и Транзитен център Пъстрогор, както и съдилищата, разглеждащи бежански случаи със видеоконферентно оборудване, закупено със средства от Европейския бежански фонд.

    Как протича интеграцията на конгоанските бежанци, презаселени в Ирландия и Великобритания по проекта TRUKI.
    Държавната агенция за бежанците взе участие и в транснационалната среща по проекта TRUKI – презаселване на конгоански бежанци от лагера Лугуфо, Танзания в Ирландия и Великобритания, проведена на 29-30 юни в Англия.

    Бежанците и екипите по презаселване дискутираха досегашния си опит и на базата на него ще се извърши сравнителен анализ на проблемите, с които се сблъскват новопристигналите в двете страни, които имат много различна система на приемане на презаселени бежанци. Екип от независими експерти ще определи доколко са се изпълнили очакванията на презаселените за новия им живот в абсолютно различна социална, природна и културна среда, формирането на нова ценностна система, овладяването на нови езикови и технически умения, развиването на способност за планиране и разпределение на семейния бюджет. Презаселените бяха разделени на няколко фокусни групи и чрез различни методи на социално анкетиране и ролеви игри беше събрана необходимата информация, която ще послужи за обстоен анализ и препоръки за последващи действия. Беше направено проучване по възраст и пол за нагласите и очакванията на презаселените бежанци за следващите пет години.

    Държавната агенция за бежанците участва в изграждането на обща Европейска политика по въпросите на убежището, като член на GDISC. 23-25 юни, 2010 г.
    Като представител на държава член на GDISC, Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет взе участие в Седмата годишна конференция на мрежата, която се проведе на 23-25 юни в Неапол, Италия.
    Конференцията акцентира върху значението на програмата от Стокхолм - Отворена и сигурна Европа в услуга и за защита на гражданите за периода 2010-2014г., чиято т.6 Европа - отговорност, солидарност и партньорство по въпросите на миграцията и убежището, е отчетена като стратегическата основа за реализирането на обща Европейска политика през следващите години.
    Като актуални приоритети на Европейската Комисия в областта на убежището са очертани дейности по хармонизиране на процедура и статут; разработване на механизми за справяне със специфичния натиск, с който се сблъскват някои държави-членки, развитие на политика по презаселване; сътрудничество с трети страни в партньорство с ВКБООН. Основна координираща функция за успешното реализиране на политиката в областта на убежището ще има новосъздадената Европейска служба за подпомагане в областта на убежището /EASO/, под чието подчинение ще преминат редица проекти на GDISC.
    На конференцията се състоя и кратък преглед на проектите на мрежата. От интерес за България е проектът за Европейска програма за обучение в областта на убежището /EAC/. Целта на проекта е да разработи програма за общо професионално обучение за служителите от бежанските служби в Европейския Съюз. Предвижда се гъвкав подход на обучение – държавите сами ще избират от модулите в учебната програма на базата на специфичните си потребности от обучение.
    Държавната агенция на бежанците в България е една от най-активните бенефициенти по проекта на GDISC – Общ фонд преводачи. Чрез него се подпомагат държавите, които имат недостатъчен преводачески капацитет, чрез увеличаване на броя на езиците, с които да разполагат по време на интервюта за предоставяне на убежище. Държави “донори” на преводачи са Германия, Холандия и Обединеното кралство. През последните 3 месеца за България е осигурена три пъти преводаческа помощ от Тамил.
    Участващите на конфренцията обмениха и професионални опитности и практики, прилагани в страните им. От Швеция беше представен модел на организация на работа, при който значително се намалява времето за обработване на бежански преписки. Видеоматериал презентира успешен модел на интеграция на имигранти в малък град в Южна Италия.

    21.06.2010 г. Държавната агенция за бежанците обучава младши служители на МВнР на правото и реда за предоставяне на специална закрила.
    На 21.06.2010 г. служители на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС участваха като лектори в деветия Основен курс по дипломация за младши служители на МВнР. Бъдещите аташета бяха запознати с българската и международна нормативна уредба в областта на бежанското право, за начините, по които търсещите закрила лица влизат в Република България, етапите на административното производство по предоставяне на статут, както и с историята на ДАБ.
    Поради факта, че молби за закрила, подадени в българските посолства и консулства, не могат да бъдат разгледани в ДАБ при МС, тъй като лицето трябва да подаде лично молба за закрила пред длъжностните лица, да му бъде направена регистрация и да му се снемат пръстови отпечатъци, за да се установи дали Република България е компетентна да разгледа молбата, от съществено значение е компетентността на задграничните представителства на Република България по отношение правото и реда за предоставяне на специална закрила в страната.
    Участниците проявиха интерес във връзка с това какви причини изтъкват в молбите си търсещите закрила лица и какво се случва с тези от тях, на които е отказан статут и решението им за отказ е влязло в сила. Този въпрос е от съществено значение, тъй като получилите отказ автоматично попадат в графата нелегални емигранти и, съгласно Закона за чужденците в Република България, ако не се завърнат доброволно в страната си по произход, подлежат на принудителната административна мярка - принудително отвеждане до границата на Република България /чл. 41, ЗЧРБ/. По справки на ДАБ от началото на 1993 г. до м. май 2010 г., от подалите молба за закрила 18 378 лица, с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут са общо 5 856 лица.

    Нов етап на сътрудничество при осигуряване на качество в производството по предоставяне на закрила в ЕС
    Будапеща, 17-18 юни 2010 г.

    На 17 и 18 юни 2010 г. в Будапеща се проведе конференция за откриването на най-големия до този момент проект в рамките на ЕС, посветен на осигуряването на качествено производство по предоставяне на международна закрила. Проектът “Допълнително развитие на качеството” се осъществява от ВКБ ООН при съ-финансиране от Европейски бежански фонд. Той е продължение на изпълнявания през 2008 г. – 2010 г. проект “Механизъм за контрол и оценка на качеството на системите за предоставяне на закрила в региона на Централна и Източна Европа”. Дванадесет страни от ЕС участват в реализирането му. Фокус на проекта са системите за предоставяне на международна закрила в България, Гърция, Италия, Кипър, Полша, Португалия, Румъния, Словакия и Унгария и техният анализ, оценка и подобряване, както и консолидирането на вътрешни механизми за осигуряване на качество на производството във всяка една от тях. Австрия, Великобритания и Германия участват в проекта в качеството на държави, в които вече функционират такива вътрешни системи за контрол на качеството. В проекта техните бежански служби са ангажирани с предоставянето на насоки и добри практики за създаването и укрепването на механизми за оценка и контрол на качеството на национално ниво.

    Общата цел на проекта “Допълнително развитие на качеството” е усъвършенстването на системите за предоставяне на закрила в съответствие с международните стандарти и утвърдените стандарти на общностното право, с принципите на бежанското право и правата на човека. Както подчерта г-н Майкъл Рос, координатор на проекта, ВКБ ООН Регионално представителство за Южна Европа в Рим, всичко започва от дефиницията за бежанец и 22-те думи в оригиналния й английски текст. Въпреки че всички работим с тази единствена дефиниция, разликите в нейното тълкуване и прилагане са наистина големи. Опит за преодоляването им и за хармонизиране на законодателствата на страните членки на ЕС в тази сфера са някои от директивите на ЕС, най-вече Квалификационната директива (Директива 2004/83/ЕО на Съвета). Проектът “Допълнително развитие на качеството” също цели да допринесе за установяването на една ефективна обща европейска система за закрила с трайно установени процесуални гаранции и стандарти за качество, за да може всяко лице, което се нуждае от закрила, да има равен шанс да я получи, независимо в коя от страните членки на ЕС е подало своята молба.

    Конференцията в Будапеща постави началото на един форум за обмен на информация и дискусии, споделяне на най-добри практики, очаквания и експертиза, какъвто ще представлява проектът “Допълнително развитие на качеството”. Тази изключителна възможност да се влияе конструктивно върху качеството на системите на дванадесетте участнички в проекта, а и отвъд тях, беше приветствана от ВКБ ООН, Бюрото за Европа в лицето на г-жа Маделин Гарлик, ръководител на отдел “Насоки и правно обезпечаване”, от регионалните представители на ВКБ ООН за Централна Европа в Будапеща (г-н Готфрид Кьофнер) и за Южна Европа в Рим (г-н Лорънс Джолис). Представителите на Австрия, Великобритания и Германия споделиха практически аспекти от изграждането и функционирането на системите за осигуряване на качество, които оперират в техните бежански служби. Една мисъл може да бъде подчертана като обединяваща и основна за тези системи: Качеството е един безкраен процес и той зависи от индивидуалната работа на всеки един служител.
    Участници в конференцията от България бяха г-н Никола Казаков, Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, г-жа Даниела Синьобръдска, главен експерт в Дирекция “Методика на производството и правно обслужване”, ДАБ, г-жа Петя Караянева, съветник по въпросите на закрилата и национален мениджър на проекта, ВКБ ООН Представителство в България, и г-жа Мария Ковалакова, национален изпълнител на проекта, ВКБ ООН Представителство в България. Те се ангажираха с реализирането на проекта в България и съвместна работа за осъществяване на препоръките, направени в предходната фаза на проекта, и за изграждането на една нова функционираща система за контрол на качеството на производството по предоставяне на закрила в ДАБ. Проектът “Допълнително развитие на качеството” ще бъде реализиран до 30 септември 2011 г., когато се предвижда в ДАБ да функционира ефективен и независим вътрешен механизъм за контрол на качеството на производството.

    Мария Ковалакова
    Национален изпълнител на проекта
    “Допълнително развитие на качеството”
    ВКБ ООН Представителство в България

    Приоритет за ДАБ е “Допълнително развитие на качеството”, проект на ВКБООН, 2010 г. – 2011 г.
    Постигането на добро качество е безкраен и надграждащ процес. За ефективната му реализация е необходим план за развитие на качеството и изготвяне на цялостната представа за качество, която да включва ясна визия, стратегия и цели. На тази концептуална основа стартира проектът “Допълнително развитие на качеството” /FDQ/, с подписване на споразумение за сътрудничество на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ и Представителството на ВКБООН за България на 10 юни 2010 г. Той е продължение на проекта “Механизъм за контрол и оценка на качеството на системите за предоставяне на закрила в региона на Централна и Източна Европа”. Страни бенефициенти са България, Полша, Румъния, Словакия, Унгария. Проектите “Инициатива за качество”, към които спадат и споменатите два проекта, са започнати въз основа на отговорностите в мандата на ВКБ ООН за закрила на бежанците и се провеждат с цел подпомагане на продължителното развитие и подобрение на справедливите и ефективни процедури за предоставяне на убежище.

    Конкретните цели на FDQ са насочени към справедливо и ефективно производство по предоставяне на закрила, ориентирано към качеството; техники на интервюиране, които отчитат специалните нужди на търсещия закрила; процес на запис и техники за установяване на фактите и обстоятелствата; качествени преводачески услуги; обективна преценка на достоверността; правилно прилагане на законодателството и процесуалните гаранции; тълкуване на определението за бежанец съгласно насоките и препоръките на Изпълнителния комитет на ВКБООН; ефективни правни гаранции; консолидиран вътрешен механизъм за контрол, създаване на качествен екип по предоставяне на закрила и стандартизирана система за обучение на служители, ориентирана към качеството.

    На 25 юни в ДАБ се състоя официалното представяне на проекта за България. След представянето му се пристъпи към планиране на периодични дейности, Формат и система на бъдещите обучения, избиране на служител на ДАБ като вътрешен оценител на качеството, като част от механизма за вътрешен контрол на качеството.

    Участие на ДАБ в проект по презаселване между Великобритания и Ирландия (TRUKI), 24-27 май 2010 г.
    Държавната агенция за бежанците при МС /ДАБ/ взе участие като наблюдател на интеграцията на презаселените и в третия етап на транснационалния проект TRUKI – прехвърляне на конгоански бежанци от лагера Лугуфо, Танзания в предварително определен район, в който ще пребивават през следващите 2 години, настаняване в подходящи жилища, включване в образователната система на страната (за децата в училищна възраст) и изграждане на взаимоотношения с приемащата общност.
    Представителите на ДАБ се запознаха с практическите аспекти на работата с презаселени лица, с проблемите аспекти на интеграционния процес, с културните предизвикателства и социалните перспективи за реализация на презаселените.
    Посещението в Ирландия е от голямо значение, ако правителството вземе решение за осъществяване на програма по презаселване в България. Първите стъпки вече са направени – предложението на Междуведомствената работна група по презаселване, създадена през 2009 г. със заповед на Министър-председателя на Република България, за изготвяне на пилотна програма от ДАБ за приемане на малка група бежанци, признати по мандата на ВКБООН в трети страни, през 2011 година.
    ДАБ притежава необходимата експертиза за стартиране на проект по презаселване на базата на споделения опит от страна на Ирландия и Великобритания и на участието на нейни представители в две мисии по подбор – на холандското и ирландското правителство. И трите страни са заявили готовността си като консултанти във всеки един етап от дейността по презаселването.